УКВ Архиви - Онлайн Клуб Галанто

22.05.202623.05.2026

В една орехова градина преди 39 години: Началото на космическата ера в БА

Началото на космическата ера в БА (изображението е с илюстративен характер, не е Р-440-О)

В една орехова градина преди 39 години: Началото на космическата ера в Българската армия

Място: Орехова градина край с. Ботево, община Тунджа, Ямболска област.
Време: 24 май 1987 г., точно преди 39 години.
Действащо лице: аз – офицер-новобранец… лейтенант-инженер.

Слънцето се бори с плътната орехова шума. Птиците приветстват наближаващото лято с песните си. Въздухът е свеж. Обедно време е, но не чувствам никакъв глад.

Седя си на стълбичката на космическата станция. Апаратурата жужи кротко зад мен. Малко ми е тъжно… Моите съученици днес се срещат на паметника „Майка България” във Велико Търново, за да отбележат 5-годишнината от завършването на Втора гимназия „Васил Друмев”… Къде ли ще продължат довечера? Винаги сме били много сплотени и навсякъде заедно, а днес мен ме няма… Дали ще ме разберат? Все пак, не случайно не отидох с тях.

По това време нито можех да се похваля, нито дори да обясня защо не съм на срещата. Както казва един колега, просто „щом службата го изисква и не противоречи на уставите…”.

Тъжен, но щастлив! Защо ли? Защото току-що бяхме установили

ПЪРВАТА в историята на Българската армия официална космическа свръзка.

Точният термин е „спътникова”, но кой знае защо „космическа” придоби по-голяма популярност сред нас.

Кореспондент ни беше станцията на Военноморския флот (ВМФ), с началник капитан-лейтенант Емил Попов и заместник мичман Павел Павлов (LZ4PV).

Екипажът ми също беше някак си умислен. Тези момчета бяха старши сержант Васил Йорданов Василев (LZ3WW – сега старшина от резерва), старши сержант Валентин Станчев Цанов (също от резерва), редник Емил Спасов Стоянов, редник Тони Денчев Илиев и редник Стефан Илиев Стефанов. Само за няколко месеца този екипаж бе станал като добре смазана машина – истински „взвод от отличници”. Наистина отлични бойци и мъже, с които станахме приятели и можем да разчитаме един на друг.

Предупредиха ме, че наближава командирът на бригадата, заедно с други мои началници. Приготвих се да ги посрещна.

Заповедта, която остана в историята

Идваха да ни поздравят. Началникът на щаба на бригадата четеше заповедно:

„… в 11:50 часа на 24 май 1987 г. екипажът на космическата станция Р-440 в състав… установиха за ПЪРВИ ПЪТ в историята на Въоръжените сили…“

Заповед по случай първата спътникова свръзка в БА.

Признавам си, не слушах текста

Не чух дори какви са наградите. За мен важното беше, че всичко бе протекло точно както трябваше, че бяхме успели. Гордеех се с екипажа си. Заслугата беше обща.

И тя не беше само на моя екипаж. Чувствах огромна благодарност към:

Тогавашния началник-щаб на батальона – капитан Никола Лазаров (LZ5NL – сега полковник от резерва);
Началника на радио отдела – полковник Янко Ников (вече в един по-хубав свят);
Неговия помощник по радиото и космическата свръзка – полковник Димитър Асенов Димитров (от резерва);
Началника на управлението тогава – генерал Киров.

П-к инж. от резерва Никола Лазаров (LZ5NL)

Заслугата беше също толкова и на кореспондентите ни от ВМФ, както и на хората, благодарение на които каналите бяха криптирани и сдадени за ползване – старши сержант Валентин Александров, лейтенант Тихомир Тодоров и тогавашния началник на отдел в управление КИС в ГЩ (впоследствие бригаден генерал) Бойко Симитчиев. Това, че нашата свръзка беше първата, по никакъв начин не омаловажава заслугата на всички останали „космонавти“ (както ни наричаха тогава) от Сухопътните войски в Нова Загора, Суходол, Пловдив и Сливен – това беше цяла национална система за космическа свръзка, осигуряваща комуникацията в страната и с Върховното главно командване на ВС на ВД.

Страхувам се да не пропусна някого, затова няма да изреждам всички, но всеки един от тях е в сърцето ми.

Това не бяха просто офицери и сержанти от „аналоговата ера”. Това бяха малкото военнослужещи тогава, които внедряваха и използващи цифрови комуникации – хора с вроден усет към новите технологии.

Как се пробиваше „закостенялата” система

Със сегашния си опит (вече като бивш полковник, макар и по душа все още тийнейджър), оценявам какво е коствало на моите началници да осигурят този успех. Армията тогава беше изключително консервативна структура и беше почти абсурдно да пробие някоя новост. Така беше през доста години от службата ми.

Никога няма да забравя думите на един мой началник, когато си „направих устата” да отида на курс за космическата свръзка (все пак бях от първите, докоснали се на живо до подобна техника, от която в началото нищо не разбирах):

„Абе, лейтенант, къде си тръгнал ти? На такъв курс в СССР ходиха вече поне двайсет човека! Я хващай книгите и учи, нали станцията има документация…”

За късмет, имаше и началници, които знаеха, че без обучение няма внедряване. Те успяха да организират курс тук, в България, със собствени сили. А документацията (съветско производство) за щастие беше достатъчно подробна.

Антон Иванов (LZ3AI) и Васил Василев (LZ3WW) по време на учение в Германия

Откъде тръгнахме

За да разберете от какво ниво тръгвах, ще ви разкажа как разбрах на каква длъжност съм назначен. Бяхме десетина офицери, току-що разпределени в поделението. Събрахме се на входа на Министерството на отбраната към ул. „Аксаков”. Дойде кадровикът и ни каза да се изместим малко по-настрани, за да не пречим на преминаващите хора. Отидохме към тогавашната небезизвестна сладкарница „Кристал”.

Той започна да съобщава кой къде е назначен. Стигна до мен. Прочете, че ще бъда началник на… „Кристал”. Гледах него, гледах табелата на сладкарницата, пак него, пак табелата… Човекът усети, че нещо в погледа ми не е наред и бързо се поправи: „Не на тази… началник на Р-440 – Кристал”. Чак тогава разбрах за какво става въпрос. За Р-440 поне бях чувал във Военното училище. Оказа се, че „Кристал” било просто условното наименование на станцията. Днес нейните технически данни вече могат свободно да се намерят в Интернет.

Курсът ни беше в Пловдив

Учихме се, кажи-речи, заедно с преподавателите си. Край Пловдив бяха и първите неофициално осъществени космически свръзки. Бяха ни разрешили за ползване един спътник с условен номер „43”, за който се шегувахме, че е „Образец 43-та година”, защото слизаше много ниско до хоризонта. Но дори тогава успявахме да поддържаме свръзката в режим под нивото на шума.

Сателитната връзка винаги е била скъпо удоволствие, но притежава огромни предимства. С космическата ни станция и апаратните за устойчиво криптиране, при добре подготвен екипаж, можеше да се организира свръзка до крайните кореспонденти за по-малко от минута. Качеството се измерваше с брой грешки на шестмесечна непрекъсната работа! Можеше да се организира комуникация под нивото на шума в ефира – на практика невидима за разузнаването на противника. Успявахме да осъществим и криптиран телефонен разговор през комуникационен канал от едва 600 bps със заложена гарантирана устойчивост. Всеки, който е учил повече теория, ще ви каже, че това е теоретически невъзможно. Да, но ние го правехме на практика. Електронно-изчислителна машина следеше непрекъснато местоположението на спътниците на елиптична орбита и автоматично движеше антената към тях. Дори днес не всяка модерна станция има подобни екстри.

Антон Иванов и Емил Попов - случайна среща в Солун. — Антон Иванов и Емил Попов – случайна среща в Солун.

Иновации на ръба на невъзможното: От космоса до Камбоджа

Трудно се внедряваха новости тогава. И сега май не е много по-лесно. Никога няма да забравя думите на един друг голям наш военачалник. Демонстрирах му в Радиоприемния център на МО как можем да предаваме и приемаме документи до нашия контингент в Камбоджа с помощта на пакетна радиосвръзка на къси вълни между компютри:

„Много добре, момчета, браво за ентусиазма ви… но нека първо радистите си приемат докладите на слух, пък после вие продължавайте да си правите експериментите…”

Това изказване всъщност обезсмисли по-нататъшната ни работа… Нищо, че радистите приемаха на слух един доклад за повече от половин час, докато през пакет-модемите той преминаваше за три минути…

Кореспондент в Камбоджа ми беше същият старшина Васил Йорданов Василев от екипажа на космическата станция. С негова помощ (и с много изобретателност) успяхме да изградим работеща система от абсолютно бракувани изделия. Благодарение на нея нашите бойци в Камбоджа можеха да говорят със семействата си в България напълно безплатно, при алтернатива от 6 долара на минута през американски сателит.

Уроците, които научих за цял живот

През тези години научих три най-важни неща:

Най-ценното нещо са хората. И най-скъпата техника с калпав екипаж е просто купчина желязо. И обратното – дори с бракувана техника, но с качествени, мотивирани и добре подготвени хора, могат да се постигнат чудеса (както доказахме с връзката в Камбоджа).
Най-добрата инвестиция е в хората, в техните знания и умения. Тя се отплаща многократно. Технологиите остаряват за дни, а хората се усъвършенстват. Ако ги мотивираш правилно, те могат да постигнат много повече от собствените си лимити. Не успееш ли да ги мотивираш – загубил си битката още преди да е започнала.
Всеки човек е уникална вселена. Всеки се управлява по свой собствен начин и изисква изключително внимателно отношение. Ако съумееш да намериш ключа към човека, той те уважава докрай. Научих се, че можеш да пробиваш със собствения си авторитет, без „връзки“. И че ако държиш на авторитета си, подчинените ти са готови да влязат в огъня заради теб.

Има с какво да се гордеем, че сме българи!

Постигнатите успехи трябва да се уважават и да се празнуват. Те са исторически факт и няма нужда да си ги измисляме. Когато става дума за национална гордост, скромността е напълно излишна. Днес голяма част от офицерите на НАТО вече знаят какво можем и какво умеем. Спечелили сме тяхното уважение и доверие като равноправни партньори и приятели. Знаят, че от нас има какво да научат.

Съвпадението на този наш исторически успех с датата 24 май може да е случайно, но е дълбоко символично. За нас това беше истинско просветление в света на комуникационно-информационните системи.

📢 Накрая, но не по важност: ЕДИН АПЕЛ!

Приятели, колеги, бойци от екипажите и командири! Сега, на 24 май 2026 г., се навършват 39 години от онзи паметен ден в ореховата градина.

Догодина ни предстои голям 40-годишен юбилей! Идеята е да използваме оставащата една година, за да се издирим и да се съберем абсолютно всички, които по един или друг начин бяхме обвързани с това историческо събитие.

Ако разпознавате себе си, ваш близък или колега в този разказ, покажете му го и да възстановим връзка и през Интернет! Нека догодина се съберем и вдигнем чаша за това, което направихме заедно!

Георги Маргитин, Антон Иванов и Валентин Цанов пред Р-440-О

15.04.202615.04.2026

Световен ден на радиолюбителите 2026: Повече от век иновации и глобално приятелство

18 април – Денят, в който светът се свързва без граници

Всяка година на 18 април милиони хора по света настройват своите трансивъри, за да отбележат Световния ден на радиолюбителството (World Amateur Radio Day). Това не е просто дата в календара, а годишнината от основаването на Международния съюз на радиолюбителите (IARU) в Париж през 1925 г.

Днес, с над 3 000 000 лицензирани оператори по света, любителското радио е по-живо от всякога. Темата за 2026 година – „Развиване на духа на радиолюбителството чрез иновации“ – ни напомня, че ние не сме просто потребители на технологии, а техни създатели.

История на успеха: От Париж до целия свят

Преди век скептиците вярваха, че късовълновият спектър е безполезен. Радиолюбителите-пионери обаче доказаха точно обратното, откривайки разпространението на вълните на дълги разстояния. Именно за да защитят тези открития и да запазят честотите за общността, представители на 25 държави създават IARU. Днес организацията включва 160 държави в три региона, като България е горда част от Регион 1.

Българската следа в ефира

Българските радиолюбители имат дълга и достойна история. От първите експериментални сигнали през 30-те години до днешните високотехнологични DX експедиции и контест постижения, LZ операторите винаги са били сред най-активните и технически подготвените в Европа. Българската федерация на радиолюбителите (БФРЛ) продължава да поддържа този дух, обединявайки поколения ентусиасти, които пазят и традициите на морза (CW), и усвояват най-новите цифрови режими.

Иновации, родени в радиолюбителската бърлога (радиолюбителския шак)

Малко хора знаят, че много от съвременните технологии, които приемаме за даденост, имат своите корени в любителските експерименти:

Мобилни комуникации и клетъчни мрежи: Ранните разработки в областта на VHF/UHF репийтрите поставиха основите на съвременната мобилна телефония.
Сателитни технологии: Радиолюбителите бяха сред първите, които проектираха и изведоха в орбита малки спътници (OSCAR), демонстрирайки възможностите на нискоорбиталните комуникации.
Цифрови режими и практическо приложение: Радиолюбителите не само създават протоколи, но и ги внедряват успешно в критични ситуации. Ярък пример от българската радиолюбителска история е дейността на Тони (LZ3AI) и Васил (LZ3WW). По време на мисията на българския контингент в Камбоджа, когато официалните доклади се предаваха бавно чрез телеграфия (CW), LZ3AI и LZ3WW демонстрираха силата на Пакет Радиото (Packet Radio) на КВ. Те установиха служебна връзка София-Камбоджа, при която доклади, отнемащи досега над половин час, преминаваха за броени минути. Този случай показа нагледно на военните власти предимствата на радиолюбителските цифрови технологии за бърз и надежден обмен на данни.
Революцията в слабите сигнали: Протоколи като FT8, разработени от нобеловия лауреат Джо Тейлър (K1JT), направиха революция, позволявайки комуникация при екстремно ниски нива на сигнала (под нивото на шума) – иновация, която намира приложение дори в дълбокия космос.
Следващата стъпка: FT2. Днес, в духа на темата на IARU за 2026 г., радиолюбителската общност отново е в авангарда на иновациите с експерименталния режим FT2. Въпреки че все още не е приет официално като стандарт, FT2 обещава още по-добра ефективност и устойчивост, доказвайки, че търсенето на по-добри комуникационни решения в ефира никога не спира.

Защо любителското радио е важно днес?

В свят, зависим от интернет и инфраструктура, радиолюбителите остават единствената общност, способна да установи връзка при глобални извънредни ситуации, когато всичко друго откаже. Ние сме „последната линия на защита“ и същевременно лаборатория за бъдещи инженери.

Историята на LZ3AI и LZ3WW е доказателство, че радиолюбителството не е просто хоби, а мощен инструмент за иновации и практическа помощ, когато това е най-необходимо. Днес, с режими като FT8 и експерименти с FT2, ние продължаваме да проправяме път за бъдещите комуникации.

Честит празник, колеги! Нека ефирът бъде чист, а връзките – далечни! 73!

Библиография и източници:

International Amateur Radio Union (IARU). (2025). World Amateur Radio Day 2026 Theme: Sustaining the Amateur Radio Spirit through Innovation. Източник: www.iaru.org
International Telecommunication Union (ITU). Amateur Service Regulations and History.
Данев, П. (LZ1US), Радиолюбителството в България. История, факти, спомени, София, 1998.
Silver, H. W. (2023). The ARRL Handbook for Radio Communications. American Radio Relay League.

05.04.202605.04.2026

DeepVNA Master Class: Твоето практическо ръководство за векторния анализатор

Въведение: Когато трансивърът не е достатъчен

Всеки радиолюбител знае – добрата антена е половин трансивър. Но как да разберем дали тя наистина работи на максимума си, особено когато сме на терен в полеви условия (SOTA/POTA)? Тук на помощ идва векторният анализатор. NanoVNA и неговите по-големи братя, като DeepVNA 101, промениха правилата на играта, но те идват с един сериозен проблем – официалните инструкции често са „сухи“, непълни и написани на неразбираем технически език, който понякога е само китайски.

Така се роди идеята за тази книга. След като много често ме питаха как точно използвам моя DeepVNA за настройка на JPC-12 или End-Fed антени, реших да превърна опита си в структурирано, практическо ръководство. „DeepVNA Master Class“ не е просто превод на официалната инструкция за експлоатация – това е „Майсторски клас“, роден от стотици измервания и практически опит на терен.

За кого е тази книга?

За начинаещи: Ако току-що сте си купили DeepVNA (NanoVNA или подобен уред) и се чудите какво означават всички тези графики, които чертае, тази книга ще ви преведе стъпка по стъпка на разбираем език до разучаването им. Ще научите защо калибрирането е критично и как да не бъдете „излъгани“ от собствения си уред.

За напреднали: Тук ще намерите детайли за диаграмата на Смит (без излишни формули), TDR диагностика за намиране на дефекти в кабели и как да използвате PC софтуер (NanoVNA Saver) за прецизна настройка на многобандови антени.

Ключови акценти в „DeepVNA Master Class“

Езикът на радиолюбителя: Забравете сложните математически формули. Всичко е обяснено просто, с ясни примери от практиката.

Практически сценарии: Настройка на диполи, вертикални антени (като Rybakov), енд-фед системи и филтри.

Рецепти от практиката: Конкретни данни за популярни антени (бобини и навивки на JPC-12, дължини за End-Fed).

Скритите опасности: Как да калибрирате, къде се намира настройката за мощност и какво да правите, ако тъчскрийнът спре да работи.

PC софтуер: Кратко ръководство за NanoVNA Saver и как той помага при End-Fed антени и други многобандови антени.

Тази книга е перфектното допълнение към моите предишни „Майсторски класове“ за FTDX10 и FTX-1F, затваряйки цикъла между трансивъра и антената.

📥 Изтеглете книгата в PDF формат

Можете да изтеглите пълната версия на книжката „FTX-1F МАЙСТОРСКИ КЛАС Пълно ръководство за филтрите, аудио настройките и оперативното майсторство за трансивър Yaesu FTX-1F“ напълно безплатно от линка по-долу:

👉 [Изтегли PDF: DeepVNA 101/NanoVNA-F майсторски клас – LZ3AI]

Подкрепете споделения опит

„Този наръчник е моят принос към радиолюбителската общност и винаги ще бъде свободен за споделяне. Ако информацията в него ви е била полезна и искате да изразите своята подкрепа за труда ми, можете да ме почерпите една чаша виртуално кафе през линка по-долу. Всяко подобно признание ме мотивира да продължавам да споделям практически съвети и нови на сайта. Благодаря ви и 73!“ — Тони, LZ3AI

Почерпи ме едно кафе

Вашата обратна връзка е важна!

Радиолюбителството е хоби на споделения опит. Използвате ли по-различни настройки за вашия VNA? Имате ли „тайна рецепта“ за лека и лесна настройка на антената си за полева работа?

Ще се радвам да споделите вашите мнения, корекции или лични настройки в коментарите под статията или в едно с кафето. Нека заедно направим това ръководство още по-полезно за радиолюбителската общност!

73 и до среща в ефира!

Тони, LZ3AI

За автора (LZ3AI): „Аз съм страстен привърженик на всякакви радиовръзки. Вярвам, че споделянето на опит е в основата на радиолюбителското движение. Моите „Майсторски класове“ се фокусират върху практическата страна на нещата, за да ви помогнат да извлечете максимума от вашето оборудване.“

31.03.202631.03.2026

Защо ни викат „HAM“? От легендите за Харвард до първият български HAM

Чудили ли сте се някога защо радиолюбителите се наричат „HAM“ (което на английски означава „шунка“)? Звучи малко смешно, нали? В края на краищата, какво общо има пушеният бут с антените и трансивърите?

В това приключение ще разберем как една обида се превърна в почетна титла и как българите „пробиха“ ефира много преди интернет да бъде дори идея.

Легендите: Трима студенти и един Конгрес

Една от най-забавните (макар и малко разкрасени) истории ни отвежда в далечната 1908 г. в Харвардския университет. Казват, че трима студенти – Хайман (Hyman), Алми (Almy) и Мъри (Murray) – основали една от първите любителски станции. Те я нарекли просто HAM (от инициалите си).

Историята разказва, че когато през 1911 г. правителството на САЩ решило да сложи ръка на ефира, младият Хайман държал толкова пламенна реч пред Конгреса, че политиците се трогнали и оставили честоти за аматьорите. Оттогава целият свят започнал да нарича операторите „HAM-ове“. Хубава история, нали? Почти като за Холивуд!

Истината: Ръце като шунки и „зацапан“ ефир

Ако попитате сериозните историци обаче, версията е малко по-прозаична и… хаплива. В началото на XX век професионалните телеграфисти били истински „аристократи“ на ефира. Те наричали всеки начинаещ оператор, който предава Морзовата азбука тромаво и с грешки, „ham-fisted“ (с ръце като шунки – дебели и непохватни).

Когато радиолюбителите започнали да строят предаватели в мазетата си и да „пречат“ на сериозните военни станции, професионалистите гневно викали: „Тия шунки (hams) пак ни задръстиха сигналите!“. Вместо да се разсърдят, радиолюбителите си казали: „Ей, това звучи готино!“ и гордо приели името.

Българската следа: Истинските пионери на LZ

Докато по света са се наричали „шунки“, у нас историята се пише с много ентусиазъм и малко подръчни материали. Ето как се случи всичко:

Началото (1926 г.): Всичко започва в Софийското градско казино, където 38 смелчаци основават първия „Български радиоклуб“. Целта им? Да обединят всички, които се интересуват от „невидимите вълни“.
Първият повик (1938 г.): Легендарният Иван Джаков конструира предавател в София и на 24 април 1938 г. изпраща първото радиолюбителско повикване от България: „CQ de LZ1ID“. Джаков става толкова популярен в чужбина, че е бил „желана плячка“ за всеки световен радиолюбител! През 1945 г. Иван Джаков подновява радиолюбителската си дейност от София с инициал LZ1XX, а по-късно LZ1RF.
Първата клубна станция (1949 г.): На самия връх на Коледа (25 декември) през 1949 г. започва работа LZ1AA с оператор Огнян Кукуров.
LZ1KAB и ерата на ДОСО (1952 г.): На пл. „Славейков“ е открит Централният радиоклуб. Първата официална връзка е на 7 MHz, отново от Огнян Кукуров. Оттук нататък българските радиолюбители стават едни от най-добрите в света в „лова на лисици“ и високоскоростната телеграфия.

Защо сме HAM-ове днес?

Независимо дали името идва от „непохватни ръце“ или от трима студенти, днес да си HAM означава, че си част от глобална мрежа. Ние сме хората, които поддържат връзка, когато всичко друго спре. Ние сме тези, които организирахме първите радио връзки между компютри, когато Интернет още не беше навлязъл в ежедневието ни, включително до военния контингент в Камбоджа (Антон Иванов – LZ3AI тук и Васил Василев – LZ3WW там). Ние сме експериментаторите, които отразяват сигнали от Луната и си говорят с Антарктида (с инициал LZ0A, благодарение на Мико Миков – LZ1RR и Йордан Янков – LZ1UU).

Така че, ако чуете „HAM“, не мислете за сандвич. Мислете за 100 години иновации и приятелство в ефира!

73 и дочуване в ефира!

Tony, LZ3AI

Библиография и източници

Данев, П. (LZ1US), Радиолюбителството в България. История, факти, спомени, София, 1998.
Бояджиев, С., Македония в моя живот. Спомени, София, 2013.
Уикипедия, История на радиолюбителството в България (свободна енциклопедия).
Списание „Радио“ (архиви), орган на ДОСО/НССТ.
ARRL (American Radio Relay League), Etymology of the term ‘HAM’.

27.03.202630.03.2026

Как да настроим ръчен телеграфен ключ: майсторски съвети от старата школа

За много радиолюбители ръчният телеграфен ключ (телеграфният манипулатор, наричан галено „пеши“ ключ или „чукче“) е символ на истинското радиолюбителство. Но за да превърнете предаването в удоволствие, а не в мъчение за китката, ключът трябва да бъде прецизно настроен.

В това кратко ръководство събрах опита на поколения професионални радиотелеграфисти и радиолюбители, за да ви помогна да намерите вашия идеален баланс.

Корените на майсторството: някогашната школа

Преди да преминем към техническите детайли, бих искал да спомена хората, от които съм „откраднал“ занаята преди половин век и повече във Велико Търново. Това са мъже, за които телеграфията беше не просто професия, а изкуство и призвание. Майсторството ми е предадено от строгите, но справедливи офицери полковник Овчаров и полковник Кокалов в радиоклуба, а по-късно във военното училище и полковник Раков. В радиолюбителския ефир моят ментор и учител беше поп Стефан (LZ2PS), по това време LZ2F166 (затова и моят слушателски знак е LZ2F266). Тези учители не просто ни показваха как да предаваме и да въртим винтовете на ключа, те ни учеха на „музиката“ в радиотелеграфията, на уважение към коректния знак. Тази статия е малък поклон към техния принос и признание към техните грижи, прераснало в безкрайно уважение и доживотно приятелство.

„Любовта“ към ръчния ключ е диагноза, която не се лекува, а само се предава на следващите поколения. Това е нещо интимно. Ритъмът на правия ключ е като медитация – усещане, което никой автомат не може да замени.

Лошо настроеният ключ е като разстроена цигулка – колкото и да се стараеш, мелодията куца, а ръката се схваща за 10 минути работа.

Ето моята „философия“ за настройка на класическия пеши ключ, предадена като текст.

1. Подготовката: стабилност и позиция

Преди да въртите винтовете, погрижете се за основата. Ключът трябва да е здраво закрепен върху тежка подложка или директно за масата.

Златното правило за стойката:

Лакътят трябва да е на нивото на масата.
Китката трябва да е извън ръба на масата (във въздуха), за да се движи свободно. Ръката да е естествено продължение на ключа.
Визуализация: Представете си, че контактът не е в самия ключ, а точно под сгъвката на китката ви. Стремете се да „контактувате“ мислено там, с тази става, която без сигнал да е леко повдигната, а при тирета и точки да слиза под нивото на основата на ключа.

2. Страничните лагери: премахване на луфта

Преди всичко друго, обърнете внимание на страничните винтове.

Разхлабете ги максимално, докато рамото започне да хлопа осезаемо.
Започнете да ги стягате внимателно, докато страничното движение изчезне напълно, но не повече. Рамото да се движи свободно само нагоре-надолу, без никакво движение наляво-надясно.
Внимание: Спрете точно в този момент! Ако пренатегнете, движението нагоре-надолу ще стане „дървено“ и тегаво, а пружинката няма да върши нормално своята работа.

Ако ключът има страничен луфт, той „танцува“ под пръстите ви и фокусът се губи. Усещате го като чужд и непослушен.

3. Разстоянието между контактите: методът „А4“

Тук е голямата тайна на скоростта и чистия знак. Твърде голямото разстояние води до блъскане, а твърде малкото – до слепване на знаците.

За начинаещи: започнете с по-голям ход (около 0.6 mm), за да „разхлабите“ китката.
За напреднали: златният стандарт е 0.15 – 0.3 mm.

Трикът с листа А4: Вземете обикновен лист за принтер (А4, 80 г). Сгънете лентичка по тясната страна 4 пъти (да стане четири пласта – това са около 0.6 mm). Поставете я между контактите и регулирайте така, че да я издърпвате със сила. С напредване на обучението намалете сгъвките до 1 или 2 пласта (това са около 0.15 – 0.3 mm).

Много начинаещи правят грешката да оставят изключително голям ход, мислейки, че така предават по-точно. Примерно милиметър. Голяма грешка! Такъв ход води до „блъскане“, което уморява китката и разваля ритъма.

4. Напрежение на пружината: тежестта на ръката

Пружината не трябва да ви се „опъва“ и да води борба с ръката ви. Тя служи само за да върне ключа в изходна позиция.

Настройка: Разхлабете пружинката максимално. Започнете да натягате съвсем малко, докато усетите, че тя може да издържи собствената тежест на ръката ви (при отпусната ръка, без да опирате китката в масата). Не трябва да позволява контактите да се затварят. Ключът трябва да е „мек“, но стабилно отворен, когато почива. Пружинката да е точно толкова напрегната, че да връща лоста надеждно нагоре, без да те „рита“ обратно.
Когато пружинката е много напрегната, ще усещате, като че ли ръката започва да работи „от рамо“, а това не бива да се случва – трябва да работи само от китката.

5. Заключение и съвет от старата школа

Предаването с ръчен ключ не е работа с пръсти, а „люлеене“ на цялата китка. Пръстите само обхващат копчето, без да го стискат. С показалеца и средния пръст натискате надолу, а палецът и безименния пръст поддържат топчето на ключа при движението нагоре. Маховете стават с китката, не с пръстите! Когато постигнете правилната настройка, ще усетите как ключът „запее“ заедно с вас, ще го почувствате като неразделна част от ръката си.

Моят „таен“ съвет: стойката и отношението

Не настройвайте ключа, докато го държите в скута си. Той трябва да е здраво закрепен за тежка основа (мраморна плоча, дебела метална основа или директно за масата). Лакътят ви трябва да е на нивото на масата, а китката – леко повдигната, сякаш държиш тенис топче.

Почувствайте ключа! Обикнете го! Това ще ви е отплати и ще бъдете горди, че владеете „занаят“, в който са посветени само отбрани хора.

Имате ли свой специфичен трик за настройка на ръчния ключ? Кои бяха вашите ментори и учители? Споделете го в коментарите, това ще бъде ваш личен принос и мотивация за младите радиолюбители или желаещи да станат такива.

22.03.202628.03.2026

Честоти, антени и малко инат: Практически радиолюбителски честоти и обхвати за България

Случвало ли ви се е да отворите официалния банд-план, за да проверите къде точно беше центърът на активност за SOTA/POTA, и след пет минути четене на под-секции и дефиниции да забравите защо изобщо сте включили станцията? Спокойно, не сте сами.

След десетки опити, чертане на графики (които изглеждат красиво, но не вършат работа в калта на полеви условия) и версии, които приличаха повече на счетоводен отчет, отколкото на радиолюбителски справочник, представям на вниманието ви… версия 18.0 (или там някъде).

Защо още една таблица?

Защото ми писна от „прекалено много инфо“. Имах варианти с мощности, класове, означения на излъчванията и административни подробности, в които можеш да се загубиш по-лесно, отколкото в гъста мъгла на връх Ботев.

Тази таблица е съзнателно непълна. В нея няма да намерите всичко, но ще откриете най-важното. Тя е създадена с една-едничка цел: да бъде практичен инструмент. Исках да има практически-приложна насоченост, без да е някакъв велик научен труд.

Какво има „под капака“?

Само „живите“ обхвати: Фокусирал съм се върху честотите, където реално кипи живот в България.
Оперативна точност: Къде са българите (LZ Chat), къде са активаторите (SOTA/POTA) и къде да си настроите антената, за да не ви изненада КСВ-то точно по средата на викането.
60-метровия бонус: Отразени са точните граници за България (например 5250–5450 kHz) – да си знаем правата (но не забравяйте и 100-те вата за първи клас, нито докъде са правомощията на втори клас!).
SOS секция: Защото в планината безопасността е преди всичко.

Форматът „Един лист А4“

Цялата философия беше таблицата да се събере на един лист А4. Идеята е проста: разпечатваш, ламинираш и я хвърляш в раницата или я лепиш на капака на радиото. Да издържа на кафе, дъжд и вълнение от поредния DX.

Работа в прогрес

Радиолюбителството е динамично занимание. Тази таблица не е „излята от бетон“. Тя е жива и вероятно ще претърпи още промени в движение, докато я ползваме на терен.

Имам нужда и от вашия „рапорт“ (обратна връзка): Ако видите грешка, ако някоя честота е „избягала“ или мислите, че нещо важно липсва – стреляйте с коментари и предложения. Отворен съм за всякакви градивни бележки (и за по едно виртуално кафе). Или поне коментар най-долу.

Ето и таблицата „Практически радиолюбителски честоти и обхвати за България във формат PDF“.

Както и линкът, от който може да почерпите едно кафе! 😉 Тук!

„Почерпи ме едно кафе“

73 и до чуване в ефира!

Тони

18.03.202618.03.2026

Yaesu FTX-1F майсторски клас: много повече от инструкция

Представяме ви дългоочаквания детайлен наръчник за революционния Yaesu FTX-1F. Това не е поредният сух превод на техническото ръководство. Това е „Майсторски клас“ – практически синтез между инженерната мисъл на Yaesu и реалния опит на Тони, LZ3AI.

FTX-1F е революционен полеви трансивър, но неговата истинска сила често остава скрита зад сложни менюта, многослойни функции и неописани вълшебства в сензорните менюта. Тази книга е вашият ключ към пълното владеене на тази машина.

Какво ще откриете в този наръчник?

Написан за тези, които не просто искат да работят с радиостанция, а искат да владеят ефира и да почувстват радиото като част от себе си, наръчникът покрива:

Интуитивна навигация: Детайлно картографиране на менютата и тайните на бързото, оперативно управление на терен.
Светлинна интелигентност: Пълно обяснение на уникалната VMI (VFO Mode Indicator) система и LED индикацията, които ви позволяват да управлявате радиото почти „на сляпо“.
Енергийна независимост: Критично важната секция за захранване от батерията, DC-IN и USB-C (Power Delivery). Ще научите за грижата за батерията и как да не останете без ток на върха на планината.
Майсторство на приемането: Дълбоко потапяне в SDR филтрите, DSP настройките и уникалните функции като Memory Tune (MT).

„Защото в полеви условия нямате време за грешки – имате време само за връзки.“

Независимо дали сте на SOTA активация на някой връх или в домашния хамшак, този наръчник ще превърне вашия FTX-1F от сложна машина в естествено продължение на вашите сетива.

📥 Изтеглете книгата в PDF формат

👉 [Изтегли PDF: FTX-1F МАЙСТОРСКИ КЛАС – LZ3AI]

Подкрепете споделения опит

„Този наръчник е моят принос към радиолюбителската общност и винаги ще бъде свободен за споделяне. Ако информацията в него ви е била полезна и искате да изразите своята подкрепа за труда ми, можете да ме почерпите една чаша виртуално кафе през бутона по-долу. Всяко подобно признание ме мотивира да продължавам да споделям практически съвети и нови на сайта. Благодаря ви и 73!“ — Тони, LZ3AI

Почерпи ме едно кафе

Вашата обратна връзка е важна!

Радиолюбителството е хоби на споделения опит. Използвате ли по-различни настройки за вашия микрофон? Имате ли „тайна рецепта“ за лека и лесна антена за полева работа?

Ще се радвам да споделите вашите мнения, корекции или лични настройки в коментарите под статията или заедно с кафето. Нека заедно направим това ръководство още по-полезно за българската общност!

73 и до среща в ефира!

Тони, LZ3AI

03.03.202615.04.2026

FT2 – Новата дигитална революция: По-бърз от FT4, по-динамичен от FT8

FT2 – Нов шампион по скорост в радиолюбителския ефир – практическо ръководство

Светът на радиолюбителските комуникации се променя със светкавична скорост и ако сте мислили, че FT8/FT4 са върхът на ефективността, подгответе се за нещо ново. От началото на 2026 година в ефира се появи нов играч – FT2. Този експериментален режим обещава да направи връзките ни по-бързи от всякога, като съкращава цикъла на предаване до невероятните 3.75 секунди.

В тази статия ще разгледаме какво точно представлява FT2, как да го настроите и защо точността на времето вече не е просто препоръка, а критично изискване.

Какво е FT2?

FT2 е ултра-бърз цифров режим, интегриран в последната версия на WSJT-X Improved (3.1.0) от Uwe, DG2YCB. Трябва да се каже, че името FT2 се появи първоначално в италианския проект Decodium, но версията в WSJT-X Improved е напълно отворен код и оптимизирана за масова употреба.

(бел.авт. Имайте предвид, че FT2 на Decodium и FT2 на WSJT-X Improved към момента не са съвместими. Не бързайте да се радвате и ако видите, че JTDX-improved започне да декодира FT2 – няма поддръжка на предаване, нито са зададени честотите – за автора на JTDX-improved FT2 все още не е приоритет)

FT2 е интегриран и във версия MSHV version (2.76.5) на Христомир, LZ2HV.

Основни характеристики

Цикъл (T/R период): 3.75 секунди (Спрямо 15 сек при FT8 и 7.5 сек при FT4).
Продължителност на QSO: Пълна връзка може да бъде завършена за по-малко от 15-20 секунди.
Чувствителност: Около -12 dB до -14 dB (идеален за контести и силни DX сигнали).
Ширина на лентата: Около 120-150 Hz.

Каква е ситуацията с JTDX Improved?

Въпреки че авторът на JTDX Improved (също базиран на разработките на Игор, UA3DJY) следи новостите, той е малко по-консервативен от Uwe (DG2YCB) по отношение на експерименталните режими.

Ето какво трябва да знаем:

Разпознаване (Decoding Only): JTDX Improved (в най-новите си тестови версии) може да разпознава и показва FT2 сигнали на водопада, ако те са в обхвата на неговия декодер. Това се случва благодарение на споделените библиотеки между двете „Improved“ версии.
Предаване (TX): Към март 2026, JTDX все още няма официален бутон „FT2“ в главното меню за избор на режими. JTDX е фокусиран върху максималната чувствителност на FT8, докато WSJT-X Improved е „платформата за иновации“, където се тестват новите неща като FT2.

Къде да намерим FT2? (предпочитани честоти към началото на 2026 г.)

Тъй като режимът е нов, той все още няма официални IARU сегменти, но международната общност вече е приела следните честоти (за всички USB, DATA-U):

Обхват	Честота (MHz)	Забележка
160 m	1.846 MHz	На края на цифровия сегмент
80 m	3.581 MHz	Доста над FT8 (3.573) и FT4 (3.575)
60 m	5.360 MHz	Внимавате с регулациите за 60м!
40 m	7.052 MHz	Традиционно място за експерименти
30 m	10.144 MHz	Малко над FT4 (10.140)
20 m	14.084 MHz	(Най-висока активност – точно над FT4 (14.080)
17 m	18.108 MHz	Малко над FT4 (18.104)
15 m	21.144 MHz	Малко над FT4 (21.140)
12 m	24.923 MHz	Малко над FT4 (24.919)
10 m	28.184 MHz	Втората по активност честота – над FT4 (28.180)
6 m	50.320 MHz	Експериментално за E_s (спорадичен слой)
2 m	144.177 MHz	Локални експерименти

Забележка: Не е необходимо да въвеждате ръчно тези честоти във WSJT Improved – влезте в настройките от /File/Settings/Frequencies и някъде в полето, където са изписани честотите, кликнете с десен бутон и изберете Reset. Голяма част от честотите за FT2 ще се появят (към настоящата версия на WSJT Improved липсва само честотата за 160 m).

Как да разберете дали и къде има активност?

Въпреки, че режимът е съвсем нов, PSK Reporter го филтрира правилно под името FT2. Задайте Using: FT2 и ще разберете „къде е сега купонът“.

Критичната точка: Синхронизация на времето

Ако при FT8 може би дори разлика от 1 секунда (DT) е допустима, при FT2 това ще ви направи „глухи“ за ефира. Заради изключително краткия цикъл, вашият компютър трябва да бъде синхронизиран с точност под ± 50 ms.

Препоръка: Стандартната Windows синхронизация не е достатъчна. Използвайте софтуер като Dimension 4 или NetTime, настроени за проверка на всеки 10-15 минути, или професионалното решение Meinberg NTP. Аз ползвам безплатната версия на NetTime с период на синхронизация 15 минути (за по-къс период е необходима пълната версия). 15 минути е добър интервал, но ако забележа, че DT (Time Difference) в WSJT-X започне да надхвърля 0.2 – 0.3, може да се наложи и аз да потърся алтернатива, колкото и да не ми се ще да разбутвам нещо, с което съм свикнал.

Алтернативи на NetTime: Dimension 4 или Meinberg NTP

Ако решите да експериментирате, много оператори на цифрови режими използват:

Dimension 4: Напълно безплатна, позволява синхронизация на всеки няколко минути и е много лека.
Meinberg NTP: Това е „тежката артилерия“. Тя превръща твоя Windows в истински NTP клиент, който поддържа времето точно до милисекунди в реално време, без да „прескача“ на интервали.

Важно: Ако ползвате NetTime или някоя от алтернативите, не забравяйте да изключите тотално синхронизацията на Windows, за да не се получават конфликти и неточност в синхронизацията.

Практически съвети за работа с Yaesu FTDX10 и други съвременни радиа

ALC и нива: Тъй като превключването между приемане и предаване е изключително бързо, уверете се, че ALC нивата ви са на нула. Бързите преходи могат да генерират смущения, ако аудио нивата са надути повечко. Нагласете нивата така, че стрелката на ALC да не помръдва, за да не „плещите“ върху съседните станции в този бърз режим.
Split Mode: Използвайте задължително „Fake It“ или „Rig“ в настройките на WSJT-X Improved (от настройките, раздел „Radio“, за да поддържате чистотата на сигнала.
Ширина на филтъра: FT2 е по-широк от FT8 (около 120 Hz срещу 50 Hz). Уверете се, че филтърът на радиото ви в режим DIGI е поне 2400 Hz или 3000-3050 Hz, за да виждате целия водопад без „затискане“ в краищата.
Температурен режим: Радиото ви ще работи много по-интензивно. Интервалите са по-кратки, но и почивките – също. Следете охлаждането при по-дълги сесии.

Logbook и потвърждения (QSL)

Към момента QRZ.com отчита FT2 връзките като режим MFSK

LoTW все още е в процес на добавяне на официална поддръжка. Към момента ще отчете връзките ви на FT2 като грешки поради изискването за цифрово подписване с TQSL.

Ако ползвате Wavelog, не би трябвало да имате каквито и да е проблеми.

Тъй като FT2 все още не е официализиран, QSL едва ли ще са ви нужни за дипломи или състезание. Но ако все пак ако искате вашите потвърждения да влязат веднага в сила, то в софтуер, който не поддържа FT2, можете да експортирате връзките си като MFSK или DATA. И да се надявате кореспондентът ви да ги обяви по същия начин. И така, докато ADIF стандартът се обнови официално – всички фенове на дигиталните режими се надяват това да стане скоро.

Заключение

FT2 не е тук, за да замести FT8, а за да ни даде скорост тогава, когато условията го позволяват. Това е идеалният режим за контести и „изригвания“ на разпространението на радиовълните на 10 метра.

Свалете последната версия на WSJT-X Improved, настройте часовника си и се виждаме на 14.083 MHz!

73 de LZ3AI!

02.02.202602.02.2026

Yaesu FTDX10: Майсторски клас – Пълно ръководство за настройки и оперативно изкуство (PDF)

Ако си настоящ или бивш военен, уточнение специално за теб – „оперативно изкуство“ тук не е използвано в смисъла на военния термин 😉

Опитомете своя FTDX10: Защо официалното ръководство понякога не е достатъчно?

Yaesu FTDX10 безспорно е един от най-добрите КВ трансийвъри в своя клас, предлагащ хибридна SDR технология и невероятна динамика. Но както всеки прецизен инструмент, той изисква правилна настройка, за да разгърне пълния си потенциал. Често фабричните настройки са само отправна точка. Дори да са идеално подбрани, истинската магия се случва, когато операторът овладее работата с филтрите и параметрите.

След много часове пред скалата и експерименти в реални ефирни условия, реших да систематизирам този опит в малка „книжка“ – наръчник, който да бъде достъпен за всеки радиолюбител.

Какво ще намерите в това ръководство?

В тази публикация (и най-вече в приложения PDF файл) разглеждаме критичните аспекти на работата с трансивъра, които често остават неразбрани:

Визуален контрол: Как да използвате дисплея ( 2DSS и 3DSS), за да „виждате“ действието на филтрите.
Чисто приемане (RX): Дълбоко потапяне в работата на DNR, DNF, Notch, APF и Contour филтрите. Как да „извадите“ и най-слабия сигнал от атмосферния и всякакъв друг шум.
Перфектно аудио на предаване (TX): Пълни настройки на 3-степенния параметричен еквалайзер (PRMTRC и P-PRMTRC). Каква е разликата и как да звучите пробивно в пайлъп.
CW Майсторство: Настройки на CW WAVE SHAPE, работа в режим SPLIT и използване на APF за тесните телеграфни филтри. Трябва ли ни 300 Hz телеграфен филтър?
Оперативна етика: Как да се държим в пайлъп, когато сме „ловци“ или когато ние самите сме ценната DX станция.

Златният алгоритъм на настройките

В наръчника са включени и специфичните настройки, препоръчани от радиолюбители-експерти, работещи от появата на този трансивър с него на SSB и CW. Ще научите защо стойността на CW WAVE SHAPE е критична за вашите съседи по обхват и как правилно да настроите гласовия процесор (компресора), без да изкривявате сигнала си.

„Целта на това ръководство е да превърне работата с радиото от въртене на копчета в съзнателно оперативно изкуство.“

📥 Изтеглете наръчника в PDF формат

Можете да изтеглите пълната версия на книжката „МАЙСТОРСКО УПРАВЛЕНИЕ НА YAESU FTDX10“ напълно безплатно от линка по-долу:

👉 [Изтегли PDF: YAESU FTDX10 – Майсторски клас – LZ3AI]

„Този наръчник е моят принос към радиолюбителската общност и винаги ще бъде свободен за споделяне. Ако информацията в него ви е била полезна и искате да изразите своята подкрепа за труда ми, можете да ме почерпите една чаша виртуално кафе през бутона по-долу. Всяко подобно признание ме мотивира да продължавам да споделям практически съвети и нови на сайта. Благодаря ви и 73!“

Тони, LZ3AI

„Почерпи ме едно кафе“

Вашата обратна връзка е важна за нас! Наистина! Не приемайте това изречение като типичен израз от телефонната централа на мобилен оператор.

Радиолюбителството е хоби на споделения опит. Използвате ли по-различни настройки за вашия микрофон? Имате ли „тайна рецепта“ за DNR филтъра при работа на 80 метра?

Ще се радвам да споделите вашите мнения, корекции или лични настройки в коментарите под статията или с кафето. Нека заедно направим това ръководство още по-полезно за българската общност!

73 и до среща в ефира!

Тони, LZ3AI

28.12.2025

Какво представлява една типична радиовръзка на телефония (FM/SSB/AM QSO)?

Първи стъпки в ефира на телефония

Спомняш ли си тръпката, когато вече издържа изпита за клас 2 и застана пред радиостанцията? Загърбил ученето за теста, трябва вече сам да прилагаш всичко на практика. Ръката ти леко трепери и не смееш да натиснеш бутона за предаване. Ужас! 😉

Вече може и да ти е смешно, но тогава хич не ти беше до смях… Или може би точно тази стъпка правиш сега? Спокойно, всичко е много лесно. Тази „сценична треска“ е минала през всеки от нас. Какво да направя сега? Няма ли да звучи глупаво гласът ми? Дали старите любители няма да ми се смеят?

Бъди сигурен, че ще се справиш! Никой няма да ти се подиграва – напротив, колегите ще се радват да чуят нов човек и ще ти помогнат, защото са минали по същия път. Радиолюбителството е като шофирането – теорията ти дава правото, но майсторството идва с първите километри (или първите връзки).

Ето как да преминеш през тях уверено.

Етап 1: Подготовка – Преди да натиснеш бутона PTT

1. Опознай техниката си

Запознай се максимално с ръководството на твоята радиостанция. Трябва да се чувстваш уверен, че я познаваш.

Антената: Свържи я внимателно. Дори да имаш портативна, препоръчително е да използваш външна антена, качена максимално високо – на покрива или поне на балкона. Свържи се с местни радиолюбители – със сигурност ще ти помогнат със съвет или монтаж. Увери се, че КСВ (SWR) е в нормите (под 1.5 – 2.0), за да защитиш трансивъра си. „Гуменката“ (портативната антена) е компромис само за време на движение.
Измерване: Настрой външната антената добре. КСВ (SWR) трябва да е възможно най-ниско за желаните честоти. Ако нямаш уред (КСВ-метър), общността ще ти помогне – това е „тайната“ на нашето хоби.

Включване, изключване, заключване, честота, мощност, скуелч (шумоподавител): Научи как се задават всички тези неща. Първо проучи какво има в ефира в твоя район. Задай честота. Започни с ниска мощност, особено ако си на ретранслатор. Настрой шумоподавителя така, че шумът да изчезне, но да не „отрежеш“ слабите сигнали. Обърни внимание дали не трябва да настроиш тон за отпушването на скуелча, ако настройваш радиото за работа през ретранслатор. Наред със захранването, прочети за твоето радио как се заключва и отключва – полезна функция, която може да включиш и неволно.

Етап 2: Слушай, записвай, учи

Стъпка 2: Слушай!

Изключително лош маниер и „липса на възпитание“ е да се обадиш на честота, без да си я прослушал. Разходи се по целия диапазон, чуй как и за какво си говорят другите. Научи се да записваш позивните, имената и местоположението (QTH) на говорещите. Избери честота, убеди се, че е в позволения за теб диапазон и че не пречиш на никого.

Изключително важно правило: Слушай 10 минути, говори една.

Етап 3: Провеждане на радиовръзка – практически примери

Стъпка 3: Идентифицирай се и обяви намеренията си

Настъпи големият момент. Представи се ясно и отчетливо. Спазвай наученото на изпита – спелувай инициала си. Не го съкращавай.

На симплекс (директно): „CQ, CQ, CQ! Тук е Лима Зулу Три Алфа Индия (LZ3AI). LZ3AI вика всички и преминава на приемане.“
На ретранслатор: „LZ3AI на R1. Добър вечер на всички, как минавам през ретранслатора?“

Стъпка 4: Разговорът и „Кръглата маса“

Когато ти отговорят, съобщи оценката, името си и местонахождението. Може да добавиш подробности за апаратурата, антената и времето. Очаква се отговорът да включва същата информация.

Работа в група (Кръгла маса)

Ако чуеш група от хора, изчакай пауза и кажи само своя инициал. Когато те поканят:

Бъди кратък.
Следвай установения ред на говорене.
Винаги прехвърляй микрофона към следващия или към водещия на групата, ако има такъв.

Пример: „…предавам микрофона към Иван, LZ1XXX. Тук е LZ3AI и група.“

Оценяване на сигнала

Оценката се различава според начина на работа:

През ретранслатор: Използва се скалата Q1 до Q5 (оценка за качеството). Q5 е перфектно качество, Q1 е едва разбираем сигнал.
Симплексна връзка (директно): Използва се системата RS (напр. 59). Първата цифра (1-5) е за разбираемост, втората (1-9) е за сила. Пример: „59“ (Пет-девет) означава перфектна връзка.

Стъпка 5: Международно спелуване (Фонетична азбука)

За да те разберат правилно, особено при шум или смущения, използвай стандартните за цял свят думи за спелуване. Това се налага при произнасяне на инициала, името, QTH или друга важна информация по време на връзката:

Буква	Дума	Буква	Дума
A	Alpha (Алфа)	N	November (Ноувембър)
B	Bravo (Браво)	O	Oscar (Оскар)
C	Charlie (Чарли)	P	Papa (Папа)
D	Delta (Делта)	Q	Quebec (Куебек)
E	Echo (Еко)	R	Romeo (Ромео)
F	Foxtrot (Фокстрот)	S	Sierra (Сиера)
G	Golf (Голф)	T	Tango (Танго)
H	Hotel (Хотел)	U	Uniform (Юниформ)
I	India (Индия)	V	Victor (Виктор)
J	Juliet (Джулиет)	W	Whiskey (Уиски)
K	Kilo (Кило)	X	X-ray (Екс-рей)
L	Lima (Лима)	Y	Yankee (Янки)
M	Mike (Майк)	Z	Zulu (Зулу)

Стъпка 5: Етикет и кодекс на поведение

Идентификация: Казвай инициала си достатъчно често (на всеки 5-10 минути), но без да досаждаш при всяка реплика.
Забранени теми: В радиолюбителския ефир не се говори за политика, религия, или расова принадлежност, както и по всякакви теми, потенциален източник на конфликти. Не се говори за бизнес, с изключение на покупко-продажби на радиолюбителска апаратура, макар че и по тези въпроси се предпочита обмен на информация по телефон или имейл.
Език: В България говорим на български, но за международни връзки английският е стандарт. Не се притеснявай от акцента си и грешките, които правиш – в ефира е важна информацията, а не граматиката.

Стъпка 6: Край на разговора и запис в дневника

Пожелайте си традиционните 73 (най-добри пожелания). Завърши със SK (Пълен край) или съобщи, че преставаш да работиш (QRT).

Задължително води дневник! Дневник се води по време на самата радиовръзка. Колкото и скоро да си чул всичко, заради вълнение или друго може да не помниш важни неща като инициал, име, QTH и след радиовръзката да се окаже късно. Записвай инициала, честотата, режима, времето (UTC), оценките и името на кореспондента. Дневникът е твоята история в ефира. Повечето радиолюбители записват времето в гринуичко време (GMT, UTC), за да има еднаквост в цял свят. Въпрос на предпочитание е дали ще се записва началото, края, началото и края или друго време от самата радиовръзка.

Преди години имаше някакво решение да не се записват връзките, направени през УКВ (VHF или UHF) ретранслатор. Подозирам, че някои колеги не записват и връзки, които са прераснали в „говорилня“ по какви ли не въпроси, но мисля че поне на HF се записват всички. Това е донякъде личен избор, но добрите практики изискват да се записва всичко в дневника. Нека не забравяме, че записите в дневника може да се окажат дори важно свидетелство в някое съдебно производство или да имат дори историческо значение.

Заключителни бележки

Същността на радиолюбителството е в социалните контакти. Присъедини се към местен клуб – познанството „на живо“ с хората, с които говориш по радиото, променя всичко. Спазвай традициите на общността и бъди уважителен.

💬 ТОП 10 Радиолюбителски съкращения (Q-кодове и други)

Тези кратки кодове помагат за по-бърза и точна комуникация.

QTH – Местоположение на станцията (напр. „Моят QTH е София“).
QSL – Потвърждение на връзката или на информацията („QSL, разбрах всичко“).
QRM – Изкуствени смущения от други станции или електроуреди.
QSB – Затихване на сигнала (често срещано при КВ връзки).
QRZ? – „Кой ме вика?“ (използва се, когато чуете някого, но не разберете инициала му).
QRT – Прекратявам работа, изключвам станцията.
QSO – Радиовръзка (напр. „Благодаря за приятното QSO“).
73 – Най-добри пожелания (традиционен завършек на всяка връзка).
DX – Далечна станция (обикновено извън Вашия континент).
CQ (Си-Кю) – Общо повикване към всички („Викам всички станции“).

📢 Въпрос към читателите:

Спомняш ли си първата си радиовръзка и кой беше първият ти „учител“ в ефира? Сподели своята история в коментарите – тя може да бъде вдъхновението, от което някой нов колега се нуждае точно сега!

73 и до среща в ефира!