Избор на банани според зрелостта им
Имах някога един съсед, който продаваше банани.
Отива сутрин в борсата и купува на едро. Тогава там бананите бяха само един вид.
Отива след това на пазара и разделя бананите на три части. На едните слага най-голяма цена, на другите средна, на третите – малка.
Първи му свършвали винаги „най-скъпите“ банани!
От тогава никога не избирам бананите по цена.
Но как да решим, кои банани искаме?
Всеки има различна представа за „хубав банан“.
Лично аз предпочитам да откъсна всеки плод, който ще ям, от дървото, но с бананите имам известни затруднения… 😉
Ти как си представяш „перфектния банан“? Твърд или мек (за ядене говорим)? Зелен без кафяви петна, с малко петна или целият да е вече кафяв? Много сладък на вкус или не чак толкова?
Всички знаем, че видът и вкусът на бананите се променят с времето и узряването им. Е, най-добре е да си узряват на дървото, но… зреят основно по пристанища, складове и борси. Можем само да се молим да не са пръскани допълнително с химикали да се забави или ускори узряването им.
Но ние сме позитивни хора и няма да си мислим за такива неща.
А дали всички знаем, че хранителният състав на бананите също зависи от тяхното узряване? Нека ги погледнем от тази страна.
Зелени банани
Зелените банани изглеждат свежи и „здравословни“. Те съдържат повече нишесте, което има особеност, че кара метаболизмът ни да се ускори. Затова зелените банани ни засищат бързо. Е, „безплатен обяд“ няма: в същото време ни подуват и пълнят с газове.
По-голямото количество нишесте улеснява и готвенето им – те не са меки и със структура, която поема по-малко топлина.
Зелените банани имат и друго предимство – по-нисък гликемичен индекс. За сметка на това са по-малко сладки, понякога дори горчиви.
Жълти банани
Следващата степен на узряване на бананите е пожълтяването им. Нишестето става по-малко, захарта – повече. Стават по-меки. Повишава се и гликемичният индекс, но пък смилането им става по-бързо и лесно, с по-малко тежест в стомаха и газове.
За съжаление с напредване на възрастта винаги има загуба на микроелементи. Да не забравяме, че те вече не зреят на дървото! Препоръчваме да ги съхранявате в хладилник, тогава загубата им е по-малка.
Но пък с узряването им антиоксидантите в тях стават повече. Имунитетът ни със сигурност ще оцени тяхното по-голямо количество.
Банани на петна
Тези банани са не само по-стари, те са и много по-сладки. Кафявите петна не са старчески петна, а резултат от превръщането на нишестето в захар. Няма как да не сте забелязали, че с колкото повече кафяви петна е банана, толкова по-сладък е той.
Може да ви изглеждат грозно, но „луничките“ по бананите са почти вълшебни. Специалистите твърдят, че те съдържат толкова много антиоксиданти, че са ефективни дори за профилактика на рака. Не мога да твърдя това, но съм чел много и от прочетеното знам, че със сигурност бананите „с лунички“ са много полезни.
Кафяви банани
Тези банани могат да изглеждат толкова отвратителни, че продавачите на банани са готови да се откажат от тях, защото почти никой не ги купува. Изглеждат сбръчкани, стари, меки почти до пюре.
Това е така, защото вече цялото нишесте се е превърнало в захар и няма какво да поддържа структурата на бананите здрава. Хлорофилът също се е разградил и придобил нова форма, почти изцяло от антиоксиданти.
Кафявите банани се пасират лесно, те на практика са почти готово пюре. Това пюре е изключително ценно за приготвянето на сладки и лакомства със забележима хранителна стойност. Със сигурност няма да се въздържите да пробвате бананов хляб или поне палачинки, направени с такова пюре.
Много хора ползват бананите за бърза и лесна закуска.
Грешка!
Да бе – ще кажат те. Защо пък грешка?
Наистина, колко му е да обелиш един банан. И е може би стотина и малко отгоре калории. С ниско съдържание на мазнини. Принципно много богат на калий, витамин B6, витамин C, фибри. Казвам принципно, защото това е вярно, когато бананът си зрее на дървото, а не в склада.
Бананът е с голяма хранителна стойност, но почти без протеин. Едва около 4% от стотината му калории се дължат на протеините.
Затова аз бих казал, че бананите са бърза и лесна добавка към закуската, а не самата закуска.
Сигурно ще стана банален, но със сигурност най-добрата закуска, тествана от мен и семейството ни е шейкът Формула 1 на Herbalife Nutrition е гарантирам с целия си авторитет и име за това.
Но сега говорим за бананите.
Доколко узрели банани в крайна сметка да изберем?
Отговорът на този въпрос зависи от целта, която преследваме:
- Ако търсим лек, засищащ плод за първа междинна закуска, това са зелените банани.
- Бананите „на лунички“ ще задоволят нуждата ни от антиоксиданти и подобрят имунитета ни.
- Кафявите банани са чудесен избор да задоволят нуждата ни от сладко или ако искаме да приготвим някакъв десерт.
Хареса ли ви статията „Избор на банани според зрелостта им„?
Ще сме благодарни, ако напишете мнението си в коментар.
Пайлапи
Рано или късно се появява шансът да бъдете ухапан от „DX-краста“, ако все още не сте. Тогава неизбежно ще се сблъскате с пайлапа.
Пайлапът е тълпа от станции, които трябва да бъдат удовлетворени бързо и последователно. Вероятно идва от английското „pile-up“ – натрупване на много еднотипни неща на едно място или масов сблъсък на превозни средства. Само че в случая натрупването е на много радиолюбителски станции, които се опитват да осъществят QSO с някоя рядко срещана (DX).
Симплекс пайлап
И двамата – и DX станцията, и повикващият са на една и съща честота.
Главното достойнство на този метод е, че се икономисва честотен спектър (използва се само една честота).
Това е неефикасен метод на работа, когато много станции повикват. Но в зависимост от разбиранията на DX оператора, много може да означава дори и пет станции. При такива обстоятелства скоростта на QSO-тата ще бъде относително ниска.
Често това, което започва като симплекс пайлап, впоследствие еволюира в пайлап на разнесени честоти.
Пайлап на разнесени честоти
Повечето QSO-та се осъществяват като двете станции предават на абсолютно една и съща честота.
Когато станция се сблъска с постоянно увеличаващ се пайлап, скоростта на връзките пада най-често поради една от следните причини:
- смущения от много станции една върху друга;
- повикващият има проблеми с приемането на DX станцията, защото някои (много) от тях повикват, в моменти, когато DX станцията предава;
- повече и повече станции не чуват или не съблюдават инструкциите, подавани от DX станцията.
За да може повикващият да чуе DX станцията, нейният оператор размества паилапа – той слуша на честота, различна от тази на която предава (обикновено 5 kHz или повече). Резултатът е, че повикващите станции вече не смущават предаването на DX станцията, тъй като те вече са на отделна честота.
Но като проблем остава обстоятелството, че DX станцията все още трябва да слуша на една единствена честота пайлапа, за да „измъква“ станциите една по една.
За да си увеличи шанса в тази дейност, DX операторът разпръсква пайлапа като започва да слуша в определен честотен сегмент, например “5 до 10 нагоре”.
Този метод, разбира се, използва по-голям честотен спектър отколкото стриктно е необходимо. Разпръскването трябва да се ограничи в колкото може по-малък сегмент, за да се остави място и за останалите станции.
Не е нужно специално разяснение, че заради другите ползватели на спектъра (такива, които нямат намерение да работят с DX станцията), се препоръчва методът на разнесените честоти да се използва само когато пайлапът е нараснал твърде много, за да бъде удържан по симплекс метода.
Как да се държим в пайлап?
Никога не повиквайте DX станцията, ако не я приемате достатъчно уверено.
Проверете, че станцията ви е правилно настроена, преди да повикате.
Не настройвайте предавателя си върху честотата, на която предава DX станцията.
Във вярната посока ли е насочена антената ви?
Чули ли сте инструкциите на DX станцията. Ако не, изчакайте първо да ги чуете.
Слушайте.
Слушайте.
Слушайте и се приспособете към ритъма на работа на DX станцията.
Ако чуете недоволни хамове да правят коментари на честотата на DX станцията, запазете спокойствие и почакайте докато хаосът утихне.
Само ако всички тези изисквания са изпълнени, можете да повикате DX станцията!
Симплекс пайлап на телефония
Как се включвате в симплекс пайлап?
Никога не повиквайте преди предшестващото QSO да е завършило. Това означава: чакайте на опашката.
Верният момент е ключът към успеха. Не започвайте да викате веднага, по-скоро изчакайте няколко мига, докато шумът на честотата малко замре, шансът ви в този момент е по-голям. Това не е състезание, където трябва да бъдете първият, най-бързият повикващ! Важното е да повикате във верния момент. Изчакайте няколко секунди, докато най-екзалтираните повикващи спрат и QRM-ът поутихне и тогава направете вашето повикване. Това може да са няколко секунди (5, даже 7 секунди).
Как би трябвало да повиквате? Никога на предавайте инициала на DX станцията, която повиквате; DX станцията очевидно знае собствения си инициал. Предайте своя пълен повиквателен знак само веднъж. Само част от повиквателния знак е лош подход. Не “зулу зулу зулу”, а “голф три зулу зулу зулу”. Предаването на само част от инициала поражда объркване и удължава цялата процедура.
Да, ще чуете много станции да дават само част от инициала си. Това не само е лоша практика, но е и неправомерно.
Не говорете много бързо, нито много бавно, действайте нормално (не викайте).
За фонетично изговаряне (спелуване) използвайте само международната фонетична азбука. Никакви фантазии!
В радио трафик фонетичната азбука (от Алфа до Зулу), препоръчвана от ITU (Международният съюз по далекосъобщения) има за цел избягването на грешки при предаване на букви и думи. За постигане на тази цел за всяка буква от азбуката е определена уникална дума. Обърнете внимание, че фонетичната азбука е единствена, а не съществува поотделно за всеки език!
DX станцията слуша за тези уникални думи в какофонията на пайлапа. Ушите на оператора се измъчват от хаотичното появяване на тези думи (и цифри), което води до бърза умора. Ако използвате други думи, различни от стандартните при спелуването, е възможно процедурата да се окаже по-малко ефективна, защото DX станцията не очаква да чуе такива думи.
Доста често в пайлапи може да чуете, че DX станцията е пропуснала точно тази буква, която се отклонява от стандартната фонетична азбука, и като последица иска повторение. Пример: Спелващата дума “Лима” звучи като отрязана с нож. Често можем да чуем “Лондон” като алтернатива. Ако вашият сигнал е много слаб или има смущения, DX станцията вероятно ще разбере “Лима”, но не и “Лондон”!
DX станцията не само очаква да чуе точни думи, но и очаква съответното звучене на тези думи и съответния брой срички. Ако отделни звуци са се загубили, поради QRN или QRM, операторът често възстановява думата по звученето й и/или броя на сричките.
Използвайте само вярното английско произношение на спелващата дума. Приложение …. описва фонетичното произношение на всяка от тези думи. Обърнете внимание, че на своя език, който е различен от английския, може да имате различно произношение.
DX станцията често е приела само част от вашия инициал и казва
“2ZZZ 59 за вас QSL?”.
Това означава: станцията, чиито повиквателен знак завършва на „2ZZZ за вас 59, приехте ли?”
Във вашия отговор трябва да наблегнете на липсващата част от инициала: “Тук е _голф ту, _голф ту зулу зулу зулу 59 QSL?” (знакът _ означава малко по-дълга пауза).
Нормално DX станцията би трябвало да завърши с “LZ2ZZZ благодаря”, с което да потвърди, че е приела инициала ви, както и да даде край на връзката. Ако не потвърди корекцията на инициала ви, повикайте станцията отново и поискайте: лмоля потвърдете моя инициал, LZ2ZZZ овър”. Не пропускайте да се уверите в това потвърждение, за да избегнете грешно записан инициал. Ако не потвърди вашия инициал, няма причина да не повиквате отново, докато не чуете DX станцията да изговаря правилно вашия инициал.
Ако DX станцията е приела вашия инициал с грешка, повторете няколко пъти тази част от инициала, където е грешката. Пример: той казва “LZ2ZZW 59”, отговорете му:
“Тук е LZ2ZZZ зулу зулу зулу LZ2ZZZ 59 овър”.
Нормално той ще завърши с “LZ2ZZZ благодаря” или нещо подобно. Бъдете внимателни и се убедете, че поправката е потвърдена, както е описано по-горе.
Когато DX станцията повиква част от повиквателен знак, която не се съдържа във вашия, или повиква друг повиквателен знак, запазете мълчание и слушайте. Ако продължите да го викате, много вероятно е един от следните сценарии да последва:
- DX станцията забелязва, че не следвате съобщените инструкции, и вие влизате в черния списък, което означава, че тази станция няма да работи с вас следващите (много) минути, поради вашето лошо поведение (DX станцията би желала да работи с вас, но не приема да бъде волно или неволно смущавана от вас!).
- Алтернативно, DX станцията може да ви отговори и да ви даде RS рапорт “00”, с което сте идентифициран като нарушител и това ви се показва.
Ако и сега продължите да повиквате, докато DX станцията се опитва да работи с друга станция, вие само причинявате смущения на тази станция и забавяте целия процес. Не само тази станция ще страда от вашите смущения, но накрая, ако не нещо друго, ще страдате и вие.
Ако DX станцията изрече “1АВС само, 59 за вас, овър”, това е индикация, че има проблеми с недисциплинирани станции, които го викат, докато е в QSO с друга станция.
Слушайте внимателно дали DX операторът не вика определени географски райони. “Само Япония” означава, че всички станции от други държави, освен Япония, трябва да се въздържат да го повикват. Запазете мълчание, освен ако сте в Япония.
Ако повиква по цифри от инициала (което често съответства на подразделението по райони): “слушам само за шест” означава, че само станции, които имат 6 в инициала си, са поканени да го повикат. Останалите: чакайте, запазете мълчание.
Ако сте маломощна станция (QRP), не повиквайте “LZ2ZZZ дробна черта QRP”. DX станцията има достатъчно проблеми с пайлапа, няма нужда да го натоварвате с допълнителен баласт “дробна черта QRP”. Не забравяте също, че в много държави използването на “дробна черта QRP” след суфикса е неправомерно.
Когато DX станцията ви отговори с рапорт (“LZ2ZZZ 59”), потвърдете накратко, дайте рапорт “благодаря, също 59” (или “59 благодаря”) и нищо повече. Има много други станции, чакащи да направят QSO.
Симплекс пайлап на CW
Общите правила и процедури, обяснени по-горе, очевидно са приложими и за контакти на CW.
Никога не повиквайте с “DE LZ2ZZZ”. Думата DE е разточителство и не съдържа никаква информация. Буквите DE могат да бъдат първите две букви на германски повиквателен знак и да доведат до объркване.
Никога не предавайте инициала си с “К” накрая (К като покана за предаване). Това може да причини объркване. Ако предадете К след инициала си (може би след твърде малка пауза), DX станцията може да помисли, че това е последната буква от инициала ви. Така че, никакво “К”.
Слушайте пайлапа, за да прецените каква скорост трябва да използвате на предаване. С какви станции работи DX станцията – с по-бавни или с по-бързи? Не изпробвайте на по-висока скорост, отколкото DX операторът може да приеме… Над този предел е непродуктивно.
На CW “КN” в края на предаването означава “за тебе само”. Когато DX станция предаде “…W1Z? KN” (или “W1Z KN”), тя иска да чуе само станции, чиито инициал съдържа знаците W1Z. Всички останали трябва да чакат.
Ако DX станция предаде: “CQ NA” или “QRZ NA”, това означава, че търси станции само от Северна Америка (NA = Северна Америка, SA = Южна Америка, AF = Африка, РАС или ОС = Пасифика/Океания, EU = Европа, JA = Япония, USA = САЩ). Така че, съблюдавайте инструкциите.
Пайлап на разнесени честоти на телефония
Ако твърде много станции повикват на честотата на DX станцията, същата ще трябва да превключи пайлапа на разнесени честоти, което ще й позволи да увеличи скоростта на QSO-тата. Как се прави това? Какво трябва да знаете и да направите, за да бъдете между първите, които ще повикат DX станцията в пайлапа на разнесени честоти?
Започнете със слушане, след това слушайте още!
Има няколко неща, които трябва да знаете преди да започнете да повиквате:
- Къде слуша DX-ът? Дали слуша само на една честота или в определен честотен диапазон.
- Дали той слуша без ограничения или
- … за определени части от света?
- … по цифрите от инициалите?
- Как отбелязва къде слуша? Той примерно казва “нагоре”, “надолу”, “5 нагоре”, “10 надолу”, “между 200 и 210” и т.н.
Добрият DX оператор съобщава честотата, на която слуша, след всяко QSO; не очаквайте, обаче, това да се случва винаги. Ако пайлапът е много голям, DX операторът може да реши да увеличи скоростта на QSO-тата (примерно икономисвайки по една секунда от всеки контакт) като не съобщава на тълпата след всяко QSO къде слуша. Не добра практика, защото изнервя току-що попадналите на сцената. Като допълнение те често слушат DX станицята да прави много QSO-та без да предаде инициала си.
Уверете се, че сте разбрали точно диапазона, в който DX станцията може да ви чуе.
Ако той упоменава специфичен район, за който слуша, и вие не сте в този район, отпочинете, пийнете нещо и слушайте!
Може би той слуша по цифри. Ако цифрата, която упоменава, не присъства във вашия инициал, останете спокойни…
Ако специфицира “слушам от 14200 до 14225”, това е почти като игра на рулетка, освен ако знаете къде точно слуша. Затова продължавайте да слушате, за да откриете точната честота, на която са станциите, с които той работи. Повечето DX станции се местят леко надолу и нагоре в този диапазон. Но някои скачат като кенгуру. Най-общо казано най-добрият ви шанс да хванете DX станцията е да повикате малко над или под честотата, на която е работил с последната станция.
Опитайте се да научите колкото може повече за начина, по който работи DX станцията. Дали той е кенгуру или се мести плавно? Колкото повече научите за стила му на работа, толкова повече нараства шансът ви да го хванете бързо.
Опитайте се да научите ритъма и навиците на DX станцията. Добрият DX оператор използва постоянна схема на QSO-та. Запомнете последните думи, които казва преди да премине на приемане (обикновено или инициала си, или “благодаря”, или л5 нагоре” и т.н.).
Преди да започнете каквото и да е предаване, уверете се, че всички регулатори на вашата станция са установени правилно. Дали трансивърът ви е в режим на разнесени честоти и дали честотата на предаване е вярно установена? Проверете два пъти!
Ако сте установили къде е направил последното си QSO, адаптирайте стратегията си към неговите навици, предайте инициала си само веднъж и слушайте.
Ако не си появи в следващите 1-2 секунди, повикайте отново на същата честота. Повтаряйте тази процедура, докато не чуете, че отговаря на някого (на вас, надяваме се!).
Ако отговори на друга станция, спрете да викате и започнете да търсите къде предава тази станция. Това малко прилича на игра на котка и мишка, с тази разлика, че има една голяма котка и много на брой малки мишлета, едно от които сте вие, но…
За съжаление винаги ще слушате станции, които продължават до безкрайност да предават инициалите си, даже когато DX станцията работи с някого. Често ви се струва, че това е начинът, по който действат мнозинството станции. В действителност, постъпвайки така, тези станции причиняват QRM и правят работата по-бавна, отколкото би била с малко повече дисциплина. Те бързо си създават незавидна репутация. Този краен изход е гарантиран за станции, които стоят и викат дълго време. Той е и ясен пример, как не трябва да се постъпва.
Възможно е DX операторът да ги набележи като лоши оператори, и да отговори на такива безкрайни нападатели с рапорт RS “00”. Да се надяваме, че ще разберат какво означава това…
Пайлап на разнесени честоти на CW
Най-общо правилата и процедурите, описани при работа на разнесени честоти на телефония, както и при CW симплекс, остават валидни.
Как DX станция показва, че работи на разнесени честоти? В края на всеки контакт тя предава примерно: “UP”, “DWN”, “UP 5”, “DWN 10”, “QSX 3515”, “UP 10/20”. Простото “UР” или “DWN” обикновено означава, че DX станцията ще слуша 1 до 2 kHz нагоре или надолу спрямо честотата, на която предава.
Би било идеално, ако сте в състояние да предавате и слушате едновременно, което можем да оприличим с работа на пълен брек (още наричано QSK). На пълен брек ние можем да слушаме между предаваните от нас ТИ и ТАА. Това означава, че ще чуем DX станцията в мига, в който започне да предава. Обаче, не всички предаватели (и крайни стъпала) са конструирани за QSK режим. Можете да работите и на полу-брек {бавен брек), при който апаратурата се превключва от предаване на приемане и обратното в интервалите между думите или дори между буквите. Времето на закъснение обикновено се регулира, за да удовлетвори предпочитанията на всеки. Пълният брек е безпогрешно предимство, когато повикваме в пайлап на разнесени честоти. То може да ни предпази от каквото и да е предаване в моментите, когато DX станцията е в ефира. Все пак искаме да чуем какво предава DX.
9 ползи от качване на стълби
- Един добър начин за топене на мазнини
Не са необходимо нищо друго, освен желание, за да започнете да качвате стълби. Дори там, където живеете, да няма – с лекота ще намерите някъде другаде. Качването на стълби е едно от най-ефективните кардио-упражнения за горене на калории – нарежда се преди тичането (23% по-ефективно), плуването (250%), колоезденето (63%) и ходенето (300%).
Ако наистина не успеете да откриете никъде стълби, ще ви покажа във фитнеса един уред, на който се прави точно това упражнение – качване на стълби.
- Подобрява метаболизма
Качването на стълби повишава метаболизма ни не само по време на самото качване, но дори и след това.
- Подобрява самочувствието и имунитета
Както всяко кратко интензивно упражнение подобрява енергичността, имунната система и с това – самочувствието. И го прави добре.
- Предпазва от болести
Качването на стълби понижава риска от диабет, високо кръвно налягане и остеопороза.
- Подобрява издръжливостта
Качването на стълби подобрява издръжливостта ни в ежедневните действия, защото действа положително на сърцето и дробовете ни. То повишава максималния обем кислород, който вдишваме при интензивни натоварвания. Удължава продължителността и повишава ефективността на последващите го тренировки, поради което това упражнение се използва от най-добрите атлети в света.
- Активира мускулите и подобрява равновесието
Качването по стълби активира мускулите на долната част на тялото, а в зависимост от изпълнението и на цялото тяло. В резултат наред с увеличаването на силата на мускулите се подобрява и способността да се пази равновесие.
- Прави твоето дупе секси
Качване на стълби е перфектно за оформяне на долната част на тялото – красиви крака и секси дупе. Изчистват се нежеланите натрупвания на мазнини в талия, паласки, отстрани на бедрата и вътрешната им част.
- Укрепва сърцето
Качването по стълби подобрява значително сърдечната дейност и да намалява риска от инфаркт. Както всяко кардио упражнение този ефект не е дълготраен, така че трябва да повтаряме упражнението няколко пъти седмично.
- Увеличава дълголетието
С широкия си спектър на разнообразни ползи за здравето, качването на стълби подобрява начина ни на живот, имунитета ни, намалява стреса, подобрява издръжливостта и укрепва сърцето, а с всичко това и продължителността на живота.
Внимание!
Качването на стълби, особено за по-едри хора преди да отслабнат, при прекаляване може да бъде вредно и доста натоварващо за ставите. Слизането е не по-малко натоварващо. Всеки човек е различен и може да се доверите на преценката на нашите треньори по хранене, които ще препоръчат на всеки подходяща за него физическа активност.
Почти няма случаи да съм ползвал асансьор последните няколко години, въпреки че живея на шестия етаж.
А ти качваш ли се често по стълби?
9 факта за калориите, които е добре да знаем
Калориите ли са онези невидими злобни същества, които се крият зиме из гардероба и карат дрехите да ни отесняват?
Някои постоянно ги броят, събират, изваждат… нужно ли е това?
Факт № 1. Калорията е мярка за енергия.
По определение една калория е количеството енергия, необходимо за загряване на един грам вода с 1ºC. Една килокалория (ккал) съдържа 1000 калории.
Много често, когато в разговорния език казваме „калории“, имаме предвид точно „килокалории“.
Грешка на вид дребна, но съществена – в този случай става реч за загряване на килограм вода, а не на грам.
Хората, които се стремят към контрол на теглото, без значение в каква посока, използват калориите за да измерват калорийния дефицит или излишък, необходим да изпълнят целите си.
Факт № 2. С калории измерваме количеството храна, която ни позволява да оцелеем, да изграждаме или възстановяваме тъканите си, да осигурим ни енергия за движение и живот.
Всеки път, когато се храним, тялото ни разпределя получената енергия за различни цели. Използва я предимно за жизненоважните функции: дишане, работа на вътрешните ни органи, храносмилане, движение на кръвта и други.
Сумата от енергията, необходима за оцеляването ни, се нарича „Базов метаболизъм“. Базовият метаболизъм е различен за всеки човек, защото зависи от много фактори. Ако говорим за хора, които водят обичаен за средностатистическия човек живот – не особено активен, но са здрави и с нормално тегло, то за жените базовият метаболизъм е около 1300-1400 ккал, а за мъжете – 1600-2100 ккал.
Част от калориите над базовия метаболизъм се използват за изграждане и възстановяване на тъканите. Очевидно, за да има изграждане на мускулна маса, трябва да доставим на организма си енергия, която е повече от базовия метаболизъм.
Друга част от енергията над базовия метаболизъм се използва за физическата ни активност.
Ако обаче прекалим с приема на калории от храната, енергията, с която сме превишили общия необходим разход калории, се натрупва във вид на мазнини.
По същата логика, за да изгорим натрупаните мазнини, трябва да приемаме храна с по-малко калории от тези, които изразходваме за текущите си нужди.
Обикновено мислим за мазнините като за наш враг. В действителност, те са наш стратегически резерв, нещо като „бели пари за черни дни“, част от механизма за оцеляване на организма ни.
Наш враг стават, когато са извън необходимите норми.
Факт № 3. Използването на усреднени стойности за калориите, от които се нуждаем, е неприложимо.
Човешкият организъм се нуждае средно от 2000 ккал. Но това число всъщност не може да се използва за нищо. Всеки човек е различен и води свой собствен начин на живот. Индивидуалните енергийни нужди зависят от възраст, пол, текущо тегло, текуща физическа активност, здравословно състояние и други фактори. Зависят и от целите, които сме си поставили: да отслабнем, да натрупаме мускули или просто да поддържаме здравословно тегло. За да разберете какви точно са вашите енергийни нужди и как може да постигнете личните си цели, най-добре е да участвате в консултация с наш треньор, която ще бъде абсолютно безплатна и без ангажименти от ваша страна.
Факт № 4. Количеството и качеството на калориите са еднакво важни.
Ей тук усещам, как веднага как веднага ще „скочат отгоре ми“. Ще кажат – важно е да има дефицит или излишък, няма значение от какви продукти (или липса на продукти) са създадени.
Да, ама не. И всъщност това е лесно обяснимо. Наистина може да отслабнете, ако ядете само шоколад. Стига да ядете достатъчно малко от него. Но колко здравословно ще е това? И колко дълго можете да живеете по този начин?
Здравословното постигане на целите не става само с математика. Дори и с физика не става. В нашия организъм се извършват сложни биологични процеси, за които е необходим не малък списък от хранителни вещества. И ако някое от тези вещества липсва, дори нормата му да е в нищожни наглед количества, организмът може да мине в „защитен режим“ и вместо да отслабва, да започне да трупа мазнини.
Дори ако сметнем точно необходимите макронутриенти (протеини, въглехидрати и мазнини), не можем да разчитаме на случаен прием на всички микронутриенти (случаен, защото така или иначе покрай макронутриентите приемаме и микронутриенти).
Количеството вода, макар и да не носи никакви калории, може да се окаже решаващо за постигане на целите ни.
Всичко това е доказано и в моята 6-годишна практика като треньор по хранене и всякакви спорове за мен са губене на време.
Факт № 5. Храни с отрицателни калории не съществуват
Смята се, че някои плодове и зеленчуци са толкова нискокалорични, та се нуждаят от повече енергия за смилане, отколкото осигуряват. Е няма как да стане това. Тялото ни изразходва 10-15% от постъпващите с храната калории за преработка на същата тази храна. Всички останали калории, колкото и в незначително количество да са, остават за нас. Наистина, има продукти с много малко калории, но чак отрицателни няма как да бъдат.
Факт № 6. Калориите от въглехидрати не са „универсално зло“
Някои диети се основават на ограничен прием на въглехидрати.
Но теглото не се увеличава заради самите въглехидрати, а заради излишъка от калории. Дори само протеини да приемате, може да надебелеете, ако се храните с тях без мярка.
От друга страна, голяма част от въглехидратите отиват за храна на мозъка. Искате ли да оставите мозъка си без храна?
Макар и да не са „универсално зло, калориите от някои въглехидрати може да наречем „празни“, защото не носят други хранителни вещества. Такива са и калориите от алкохол. Празни или вредни можем да наречем и калориите от бонбони, газирани и сладки напитки. Калориите от прости въглехидрати също не са най-доброто нещо, което приемаме. Полезни са калориите от здравословни храни като пълнозърнести продукти и плодове, които са богати на хранителни вещества и фибри.
Но макар и полезни, излишното хранене с тях става вредно заради натрупване на излишък от калории.
Факт № 7. Правилото за 3500 ккал не е работи
Някои специалисти твърдят, че при намаляване на седмичния прием с 3500 ккал, ще отслабваме с 0,5 кг на седмица (т.е. ако консумирате 500 ккал по-малко на ден през седмицата, ще загубите половин килограм в края й).
Отслабването е строго индивидуално. То не зависи само от приеманите калории, а и от начина на живот на човек, от метаболизма му, от здравето му, от приеманата вода и от много други фактори.
Факт № 8. „Броенето“ на калории не работи за всички.
Манията да се пресмятат („броят“) калориите може да навреди на вашето здраве не само емоционално.
Липсата на пълноценен хранителен режим не може да се заобиколи с „броене“ на калории. Много лесно е да приемате еднотипни нискокалорични продукти, вместо да се храните пълноценно по препоръките на треньора си, но също толкова лесно ще съсипете здравето си с такова хранене.
Наистина, това е донякъде полезно, но не за всеки. Доверете се на треньора си, той ще ви препоръча най-добрият начин, персонално съобразен с вас и вашият обичаен начин на живот.
Факт № 9. Не се необходими специализирани продукти и суперхрани, за да постигнете целите си.
Разбира се, може да постигнете целите си и с обичайни продукти.
В началото на нашата практика дори правихме режими за тези, които не желаят да ползват продукти на Herbalife Nutrition.
Но какво се случваше всеки път?
Хората, които бяха на режим с обичайни продукти, сами искаха да започнат да ползват Herbalife Nutrition продукти. С тях всичко ставаше много по-бързо и лесно, не беше необходимо да търсят с часове обичайните продукти по фермерски пазари и магазини. Не им се разваляха продукти по хладилници и шкафове, защото не от всеки продукт може да си купите само количеството, което ви трябва за деня. В крайна сметка с продукти на Herbalife Nutrition храненето излизаше дори по-евтино, въпреки че очакванията на хората не бяха такива.
Продукти на Herbalife Nutrition са създадени от над 300 учени от световно ниво с цел не само да са нискокалорични, но и да осигурят пълноценно хранене, без да е необходимо да се грижите толкова стриктно дали ще се включите в необходимия ви калориен прием. Не случайно шейк Формула 1 е вече дълги години №1 в света в класацията за заместители на храна.
Ако това ви заинтересува, свържете се с наш треньор. Той със сигурност може да ви помогне.
6 причини да преяждаме и 6 начина на борба с тях
Трудно ли спираш след парченцата шоколад, които предварително си си определил/а?
Наливаш си чай или горещ шоколад, отваряш пакетче бисквити и си казваш: „Ще хапна една-две, другите ще си ги запазя за друг път!“ … но не можеш да спреш…
Така ли е и с другата храна?
Упрекваш ли се след това, че не си спрял/а навреме?.
Обвиняваш ли се после, че нещо с теб не е наред?
Може би.
А не бива. Съвсем нормално, логично и предсказуемо е, че не можеш да кажеш „не“ на определени продукти. Това се отнася за всички хора. Губим контрол, искаме още и още.
Кога за последен път си чул/а думите: „О, разказах им играта на броколите. Просто не можах да спра! Даже продължих с карфиол и брюкселско зеле”.
Често ли преяждаш с елда, стебла от целина или със сьомга?
Със сигурност, не. Очевидно има връзка между продуктите и преяждането с тях.
Обект на преяждане в 90% от случаите са преработени храни. Такива са всички пакетирани закуски и „занимавки“: бисквити, чипс, бонбони, шоколади, царевични пръчици или подобни.
Те се различават значително по вкус, мирис, текстура, външен вид и срок на годност от първоначалното им състояние. Всички тези промени са насочени към едно: да се използва максималният брой центрове за удоволствие в тялото: в устата, мозъка, стомаха. Те ни дават желание, въздействат на нашето съзнание и подсъзнание и ни доставят мигновено удоволствие на относително по-ниска цена (последното дори не винаги е така!).
Със създаването на такива продукти, толкова вкусни, че да е невъзможно да им се устои, се занимава цяла индустрия и изключително способни специалисти в различни области – маркетинг, психология и манипулация, физиология, медицина.
Така че, ако се хванеш да ядеш цял пакет бисквитки или огромен пакет чипс, отпусни се – не си повреден/а. Добре си. Тялото и мозъкът ти реагират точно така, както се очаква от тях.
Хранителната индустрия с помощта на разнообразни добавки и най-сложни маркетингови трикове прави продукта „лесен“ за ядене… и съответно за преяждане. И все повече нямаме ни най-малка представа колко много сме изложени на този риск.
Защо ядем повече от необходимото?
Ето само шест от причините (не е пълен списък):
- Убедени сме в полезността на рафинираните (обработените, преработените) продукти.
Маркетинг-специалистите, работещи за хранителната промишленост, са нащрек. И са изключително способни в това, което правят. Преработените продукти се продават в цветни опаковки. За привличане на вниманието ни се използват анимационни герои, призиви на знаменитости, думи и снимки, които предизвикват положителни асоциации, промоции, награди и всичко, което са успели да измислят, за да ни манипулират. Това е въпрос на морал и те не се приемат за виновни – такава им е работата.
На опаковката на зърнени култури можете да видите думите „здравословно“, „естествено“; върху хляб – „многозърнест“, „с ленени семена“; върху торбичка със сос – „със зехтин“, „с натурален спанак“ и т.н.
Да не говорим, че може и на водата да видим надписи „без мазнини“ или върху олиото „без холестерол“ – неща, които очевидно няма как да има, но целта на специалистите е да наблегнат на „модерни думи“.
Въпреки че в хранителната стойност на такива продукти има много какво да се желае, използването на популярни модни думи и модни съставки помага да се повлияе върху потребителя . Те ни убеждават, че е „добре за нас“, като поставяме тези продукти в кошницата, а по-късно и в устата, че правим „мъдри“ и „здравословни“ решения и че се грижим за себе си.
Освен това, ако продуктът е „здравословен“ и го „заслужаваме“, защо да не ядем много?
- Големите пакети ни карат да мислим, че сме направили добра сделка.
Купили сме повече за по-малко пари. Звучи примамливо, нали?
Между малка торта от качествени съставки за 30 лв. и огромна торта с трансмазнини и снимка на любим филмов герой на нея, за същите пари – голямата красива торта е може би най-добър избор? И можем ли да откажем на детето тази радост?.
Трансмазнините и други вредности може би ще му окажат влияние след години… а ние дори да не сме живи. Те вече ще са нахранили и своите деца (нашите внуци) по същия начин.
Не вземаме предвид това, което може да се нарече „здравен данък“ или „здравна ипотека“ – цената, която ще платим по-късно. И която е много по-голяма от това, което сме очаквали. Ако редовно консумираме високо преработени храни с високо съдържание на калории и ниско съдържание на хранителни вещества, в крайна сметка ще платим със здравето си.
Нима искаме да унищожаваме бавно нашите деца и внуци?
- Разнообразието провокира апетит.
Малко вероятно е да изядем 10 тона ябълки. Дори да ги разсрочим във времето, дори да са ни любими – ще ни омръзнат.
Но нека си представим, че сме пред т.нар. „шведска маса“, отрупана с какво ли не – иска ни се да опитаме и това, и това, и това… не можем да се спрем. Колкото повече неща има на нея, толкова повече се изкушаваме да опитаме всичко. И го правим, докато не можем да поемаме повече, въпреки че не сме изяли всичко в отрупаната си чиния.
Колкото по-голямо е разнообразието, толкова по-голям ни е апетитът.
За това също не сме виновни, това е инстинкт.
Той ни разсейва от сигналите на собственото ни тяло.
Имаме ли план, какво и колко ни трябва за това ядене, за деня, за седмицата, за месеца? А списък за пазар?
Нека просто намалим разнообразието и ще ни бъде по-лесно да взимаме информирани решения, които не са повлияни от инстинктите ни. В резултат на това ще ядем по-малко.
- На комбинацията от няколко вкуса е много трудно да се устои
Обикновено това са сладко, солено и мазно (или два от трите). Божествената сладост, пикантното солено и мазната текстура са най-коварните „приятели“.
Рядко се случва някой да яде захар или сол с лъжица или да пие олио от бутилката. Но когато тази „троица“ се обедини е невъзможно да й устоим.
Примери много. Солта и мазнините съжителстват перфектно в чипса и пържените картофи. Захарта и мазнините са в основата на всяко печено, в сладоледа и други сладкарски изделия, в любимия на всички шоколад. Но най-опасна е комбинацията от сладко, тлъсто и солено, както в брауни със солен карамел, пържени картофи с кетчуп (доколкото тази „химия“ може да се нарече кетчуп) или разни шоколадови десерти, или бонбони.
- Храната ни доставя удоволствие.
Принципно храната е необходима за организмите, включително хората, за да оцелеят. Тялото и мозъкът ефективно изпълняват своите функции благодарение на храната. Консумирането на храна, богата на хранителни вещества, е много разумно решение.
Но в същото време храната е нещо повече от гориво. Храната е удоволствие. Когато се наслаждаваме на вкуса, аромата и текстурата на храната, мозъкът получава определени сигнали, запомня ги и настоятелно изисква повторение. Способността да се наслаждава на храната пази човекът от изчезване. Ако не изпитваха удоволствие от храната, нашите предци надали биха се впуснали в опасен лов на мамути и да се завират из бодливи, дори отровни храсти, за да търсят полезни вкусните плодове и растения.
Тази особеност на мозъка, която сме наследили от нашите предци, вече не отговаря на условията на изобилие, които цивилизацията си е изградила. Затова, нека не позволяваме храната да се превърне в единствен източник на удоволствие.
- Храна и социална комуникация
Не е лесно да се откажем от пица с приятели или семейното угощение с великолепните мекици на баба. Храната обединява. Храната прави общуването по-пълноценно, а времето, прекарано с любимите хора, по-радостно. Клонят към 100% бизнес сделките, сключени или поне започнали „на маса“.
Как да спрем преяждането
Какво ни помага, когато вече знаем защо губим контрол над себе си и продължаваме да се храним, дори когато не сме гладни?
Ето шест стратегии за борба с тези явления и инстинкти.
- Да задействаме мисленето и включим вниманието си
Преработената храна е лесна за ядене: по-малко се дъвче, по бързо се разгражда и заема по-малко място в стомаха. Такава храна можем да ядем в много по-големи количества за по-кратък период от време.
Направете си лесен експеримент. Засечете за колко време изяждате цял продукт – ябълка, пържола, портокал, ананас или каквото и да е подобно. След това засечете за колко време ще хапнете парче кекс или торта.
Необходими са 20 минути, за да достигне сигналът за ситост до мозъка. Помислете си само колко много храна можете да поемете през това време, особено преработена!
Включете в хранителния си режим максимално пълноценни храни и сведете до минимум или премахнете изцяло силно преработените храни.
- Да не забравяме, че колкото и да не ни се признава, лесно се поддаваме на манипулации (както и че търговците по никакъв начин не се интересуват от нашето здраве, а от това колко и за колко време ще спечелят повече).
Дори да сме сигурни, че снимката на щастливо семейство от реклама на майонеза или маргарин няма да ни убеди да направим покупка, маркетолозите ще намерят други начини да повлияят на нашето решение ние все пак да я направим.
Рафтовете с преработени продукти обикновено са първото нещо, което виждаме магазина. Маркетолозите напоследък се опитват да „замажат“ това, като започват с плодове и зеленчуци, но дотолкова. В големите вериги всичко е обмислено до най-малкия детайл: на кое място, на кой ред, на каква височина е продуктът. Дори какъв аромат се разнася край него. Използват всичко законно, за да ни накарат да купуваме, да купуваме, да купуваме. Без ни най-малко да ги интересува дали ще имат отрицателно въздействие върху нашето здраве.
Не е трудно да се замислим за маркетинговите трикове преди покупка и да отиваме с готов списък в магазина- това ще ни позволи да направим по-добър избор и да не купуваме излишни неща.
- Нека поставим ред в кухненските си шкафове и хладилника
Да направим една импровизирана „ревизия“ на кухненските си шкафове и хладилника. Има ли в тях нежелани или псевдо-здравословни храни?. Ако има, защо сме ги купили? Защото са ни необходими? Или защото ни е харесала опаковката? Или пък има „модна“ съставка в съдържанието? Или пък думите „био“, „без глутен “, „без захар“, „без холестерол“, „без мазнини“ на етикета са ни впечатлили? Колко разновидности на такива продукти намерихте? Да направим анализ за себе си и да се опитваме да не правим такива грешки в бъдеще.
Напълно логично е да купуваме и съхраняваме вкъщи само продукти, които бихме искали да видим на нашата маса. Ако имаме боклуци в шкафовете и хладилника, със сигурност ще дойде време да посегнем към тях, защото са ни лесно достъпни.
- Нека потърсим връзка с емоционалното си състояние.
Прекомерното ядене е сигурен признак на емоционален дискомфорт. Ядем повече, когато сме тъжни, отегчени, когато сме стресирани, депресирани или просто уморени. Храната ни дава временно облекчение. Ако прибягваме до това „лекарство“ при всяка подобна ситуация, формираме навик.
Навиците имат огромна власт над нас. Могат да ни оказват както положителни, така и отрицателни ефекти. За щастие можем да контролираме това. Ако го разбираме и установим как се е формирал този навик.
Не е сложно. Признаваме факторите, които ни тласкат да преяждаме. Не е нужно да ги търсим – те обикновено са очевидни. Намираме други решения и подходящо поведение, които да допринесат за нашето здраве и благополучие. Това може да е разходка сред природата, среща или дори чат с наши близки, занимания с любимо хоби, медитация или йога.
Ако сме щастливи, малко вероятно е да прибегнем към храната като към лекарство, за да се чувстваме по-добре.
- Здравето и щастието ни се определя от начина ни на живот и не зависи само от храната.
Вече всички знаят, че здравословният живот не е свързан само с храната. Това е внимание към всички аспекти на начина ни на живот. Храната е само един от тях.
Нека обърнем внимание на умствените си нагласи, на физическата си активност, на взаимоотношенията с околните, на работната и житейска среда.
- Нека обичаме себе си
Това не е егоизъм, нито пък лошо качество.
Това всъщност е косвена грижа за нашите най-близки хора.
Ако се радваме на перфектно здраве и остаряваме красиво, не бихме били в тежест на своите близки, а единствено повод за тяхна гордост.
Нашето поколение изпита тежестта да се грижи за своите родители и прекрасно разбира тези думи. Но не е нужно да ги изпитаме върху себе си, за да ги разберем и вземем своевременно мерки.
Хареса ли ви „6 причини да преяждаме и 6 начина на борба с тях“?
Споделете в коментар вашите причини и вашите начини да спрете преяждането – нека другите видят, че не са сами в тази борба и обменим своя опит.